24 авг. 2014 г., 01:36

Непоетично

942 0 13

Непохватна с думите съм, и тежкоезична,

не ми прилича никак да се състезавам

със поетесите. Измъчени и недоносени

слова все още сричам - сякаш оправдавам

препълнилото целия ми свят обичане.

Но пак те искам. До онзи само праг,

след който почват неримувани видения,

прекрачиш ли го, моментално ставаш бряг

за всички явни, но негласно произнесени

вълнения, в които приказките се заравят.

И който управлява поетичните вселени,

да пише! Изпразвам кошницата словна,

каквото имам да ти кажа, то е в мене -

вземи го тъй... че да създам шедьовър.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това пък съвсем го бях забравила! Сърдечно благодаря на всички ви!
  • "Непохватна с думите съм, и тежкоезична..." - ти ли? Ааааа, объркала си се нещо
  • Този стих със заглавие "Непоетично", всъщност
    е сътворен със завидно поетично майсторство!
    Силно въздействащи и автентични метафори!
    Прекрасен жизнеутвърждаващ стих, който съдържа
    мъдро послание с непреходни общочовешки ценности -
    ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО, ЗАЩОТО Е ЛЮБОВ!!!
  • Ехааа, нали знаеш, че непретенциозните неща са по-близо до гениалността...
    Не казвам, че е гениално, казвам само, че много ми хареса, което е същото
    Има в поезията ти нещо по детски чисто и същевременно зряло, както при малките деца - заслушаме ли се в думите им с уважение, изненадата от мъдростта им е непременна.
    Поздрав, Таня!!!
  • Хубав финал!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...