24 авг. 2014 г., 01:36

Непоетично

946 0 13

Непохватна с думите съм, и тежкоезична,

не ми прилича никак да се състезавам

със поетесите. Измъчени и недоносени

слова все още сричам - сякаш оправдавам

препълнилото целия ми свят обичане.

Но пак те искам. До онзи само праг,

след който почват неримувани видения,

прекрачиш ли го, моментално ставаш бряг

за всички явни, но негласно произнесени

вълнения, в които приказките се заравят.

И който управлява поетичните вселени,

да пише! Изпразвам кошницата словна,

каквото имам да ти кажа, то е в мене -

вземи го тъй... че да създам шедьовър.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това пък съвсем го бях забравила! Сърдечно благодаря на всички ви!
  • "Непохватна с думите съм, и тежкоезична..." - ти ли? Ааааа, объркала си се нещо
  • Този стих със заглавие "Непоетично", всъщност
    е сътворен със завидно поетично майсторство!
    Силно въздействащи и автентични метафори!
    Прекрасен жизнеутвърждаващ стих, който съдържа
    мъдро послание с непреходни общочовешки ценности -
    ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО, ЗАЩОТО Е ЛЮБОВ!!!
  • Ехааа, нали знаеш, че непретенциозните неща са по-близо до гениалността...
    Не казвам, че е гениално, казвам само, че много ми хареса, което е същото
    Има в поезията ти нещо по детски чисто и същевременно зряло, както при малките деца - заслушаме ли се в думите им с уважение, изненадата от мъдростта им е непременна.
    Поздрав, Таня!!!
  • Хубав финал!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...