21 ago 2019, 12:56

Непокорство е основата на свободата

  Poesía » Civil
664 1 1

Непокорство е основата на свободата

 

Изграждаме си личен малък свят

от чувства, страхове и тайни.

В него сме спокойни и богати

от мечти за обичта безкрайна.

И лутаме се в него, като в килия,

търсейки надежда за спасение

от света, за да не ни разбие,

ако родим в правдата съмнение.

 

Не желаем да задаваме въпроси

защо за нас е златото храна,

защо навсякъде убийства „ръсим“ –

не ни ли стигат в родната страна?

Защо допускаме нас измет

да управлява, а не е тя в затвор?

Слугуваме ли на армии-убийци

вместо заедно да им дадем отпор?

 

Защо приемаме световен господар,

потъпвайки духа на Караджата?

Към крадеца ловешки в последен път

отправи се Апостолът на свободата.

Защо потомци на Стефчов и Поплуканов

нас и днес още крадат и продават?

Защо боим се от бележника на Златанов,

ако не сме част от човешката плява?

Докога „балканската Швейцария“

„Ало, Ваньо“ ще превръща в смет,

разпродал за долари България

срещу закрила на мафиотски ред?

 

Отново задавам въпроси чудати

да разбудя мисъл у някого на земята:

- Помниш ли? За да си птица крилата

непокорство е основа на свободата

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прескачат тези въпроси, от една глава в друга...ето - неслучайно погледнах в този сайт днес. Днес отново се сетих за Георги Стоев. Убийството му през 2008 доказа една вечна истина: няма прошка за вълка, отделил се от глутницата. За стадото никой не говори, то винаги върви натам, накъдето го побутнат кучетата. Стадото е онзи материал, който служи за храна на вълците, историята е вечна и се повтаря...

    И така, Георги Стоев умря, свободен и непокорен. А издателите му още печелят от него вероятно, хората обичат да четат как някой е станал жертва, това се продава. Това го казвам във връзка с твоите думи, още един пример...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...