Непокорство е основата на свободата

Изграждаме си личен малък свят

от чувства, страхове и тайни.

В него сме спокойни и богати

от мечти за обичта безкрайна.

И лутаме се в него, като в килия,

търсейки надежда за спасение

от света, за да не ни разбие,

ако родим в правдата съмнение.

Не желаем да задаваме въпроси

защо за нас е златото храна,

защо навсякъде убийства „ръсим“ –

не ни ли стигат в родната страна?

Защо допускаме нас измет

да управлява, а не е тя в затвор?

Слугуваме ли на армии-убийци

вместо заедно да им дадем отпор?

Защо приемаме световен господар,

потъпвайки духа на Караджата?

Към крадеца ловешки в последен път

отправи се Апостолът на свободата.

Защо потомци на Стефчов и Поплуканов

нас и днес още крадат и продават?

Защо боим се от бележника на Златанов,

ако не сме част от човешката плява?

Докога „балканската Швейцария“

„Ало, Ваньо“ ще превръща в смет,

разпродал за долари България

срещу закрила на мафиотски ред?

Отново задавам въпроси чудати

да разбудя мисъл у някого на земята:

- Помниш ли? За да си птица крилата

непокорство е основа на свободата