Aug 21, 2019, 12:56 PM

Непокорство е основата на свободата

  Poetry » Civic
662 1 1

Непокорство е основата на свободата

 

Изграждаме си личен малък свят

от чувства, страхове и тайни.

В него сме спокойни и богати

от мечти за обичта безкрайна.

И лутаме се в него, като в килия,

търсейки надежда за спасение

от света, за да не ни разбие,

ако родим в правдата съмнение.

 

Не желаем да задаваме въпроси

защо за нас е златото храна,

защо навсякъде убийства „ръсим“ –

не ни ли стигат в родната страна?

Защо допускаме нас измет

да управлява, а не е тя в затвор?

Слугуваме ли на армии-убийци

вместо заедно да им дадем отпор?

 

Защо приемаме световен господар,

потъпвайки духа на Караджата?

Към крадеца ловешки в последен път

отправи се Апостолът на свободата.

Защо потомци на Стефчов и Поплуканов

нас и днес още крадат и продават?

Защо боим се от бележника на Златанов,

ако не сме част от човешката плява?

Докога „балканската Швейцария“

„Ало, Ваньо“ ще превръща в смет,

разпродал за долари България

срещу закрила на мафиотски ред?

 

Отново задавам въпроси чудати

да разбудя мисъл у някого на земята:

- Помниш ли? За да си птица крилата

непокорство е основа на свободата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прескачат тези въпроси, от една глава в друга...ето - неслучайно погледнах в този сайт днес. Днес отново се сетих за Георги Стоев. Убийството му през 2008 доказа една вечна истина: няма прошка за вълка, отделил се от глутницата. За стадото никой не говори, то винаги върви натам, накъдето го побутнат кучетата. Стадото е онзи материал, който служи за храна на вълците, историята е вечна и се повтаря...

    И така, Георги Стоев умря, свободен и непокорен. А издателите му още печелят от него вероятно, хората обичат да четат как някой е станал жертва, това се продава. Това го казвам във връзка с твоите думи, още един пример...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...