21.08.2019 г., 12:56

Непокорство е основата на свободата

661 1 1

Непокорство е основата на свободата

 

Изграждаме си личен малък свят

от чувства, страхове и тайни.

В него сме спокойни и богати

от мечти за обичта безкрайна.

И лутаме се в него, като в килия,

търсейки надежда за спасение

от света, за да не ни разбие,

ако родим в правдата съмнение.

 

Не желаем да задаваме въпроси

защо за нас е златото храна,

защо навсякъде убийства „ръсим“ –

не ни ли стигат в родната страна?

Защо допускаме нас измет

да управлява, а не е тя в затвор?

Слугуваме ли на армии-убийци

вместо заедно да им дадем отпор?

 

Защо приемаме световен господар,

потъпвайки духа на Караджата?

Към крадеца ловешки в последен път

отправи се Апостолът на свободата.

Защо потомци на Стефчов и Поплуканов

нас и днес още крадат и продават?

Защо боим се от бележника на Златанов,

ако не сме част от човешката плява?

Докога „балканската Швейцария“

„Ало, Ваньо“ ще превръща в смет,

разпродал за долари България

срещу закрила на мафиотски ред?

 

Отново задавам въпроси чудати

да разбудя мисъл у някого на земята:

- Помниш ли? За да си птица крилата

непокорство е основа на свободата

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прескачат тези въпроси, от една глава в друга...ето - неслучайно погледнах в този сайт днес. Днес отново се сетих за Георги Стоев. Убийството му през 2008 доказа една вечна истина: няма прошка за вълка, отделил се от глутницата. За стадото никой не говори, то винаги върви натам, накъдето го побутнат кучетата. Стадото е онзи материал, който служи за храна на вълците, историята е вечна и се повтаря...

    И така, Георги Стоев умря, свободен и непокорен. А издателите му още печелят от него вероятно, хората обичат да четат как някой е станал жертва, това се продава. Това го казвам във връзка с твоите думи, още един пример...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...