9 may 2007, 13:29

Непонятно:)

1.1K 0 9
                                     
                                         Тази сутрин див младок
                                          леко се позавъртя край мене.
                                          Помислих, че с кайсиев сок
                                          изцапана съм, дявол да го вземе.

                                          Огледа ме от тук,  от там...
                                          вървейки, се обръщаше да зяпа.
                                          Усмихна се,  а аз от срам
                                          се изчервих като узряла ряпа.

                                          Замина си човекът по задачи,
                                          след него мигом се загледах,
                                          вървяха си случайни минувачи,
                                          извадих огледалцето и се огледах.

                                          Все още явно съм красива,
                                          а притесненията ми напразни,
                                          затуй със тази поза горделива,
                                          попарих пак човешките му страсти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми! Но не разбирам постъпката на твоята героиня! Може би не е трябвало! Та неочакваните мигове на щастие не оставят ли най-вълнуващите спомени?!...
  • Прелестта не е присъща само на невръстните дечица или на "току-що напъпили" ученички! Нали така!
  • Благодаря!
  • Хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • Ани, добре те разбирам за случката.
    Ех, няма лошо, радвай се че е така.

    Предлагам ти "Непонятно "

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...