9 may 2007, 13:29

Непонятно:)

1.1K 0 9
                                     
                                         Тази сутрин див младок
                                          леко се позавъртя край мене.
                                          Помислих, че с кайсиев сок
                                          изцапана съм, дявол да го вземе.

                                          Огледа ме от тук,  от там...
                                          вървейки, се обръщаше да зяпа.
                                          Усмихна се,  а аз от срам
                                          се изчервих като узряла ряпа.

                                          Замина си човекът по задачи,
                                          след него мигом се загледах,
                                          вървяха си случайни минувачи,
                                          извадих огледалцето и се огледах.

                                          Все още явно съм красива,
                                          а притесненията ми напразни,
                                          затуй със тази поза горделива,
                                          попарих пак човешките му страсти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми! Но не разбирам постъпката на твоята героиня! Може би не е трябвало! Та неочакваните мигове на щастие не оставят ли най-вълнуващите спомени?!...
  • Прелестта не е присъща само на невръстните дечица или на "току-що напъпили" ученички! Нали така!
  • Благодаря!
  • Хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • Ани, добре те разбирам за случката.
    Ех, няма лошо, радвай се че е така.

    Предлагам ти "Непонятно "

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...