Непонятно:)
Тази сутрин див младок
леко се позавъртя край мене.
Помислих, че с кайсиев сок
изцапана съм, дявол да го вземе.
Огледа ме от тук, от там...
вървейки, се обръщаше да зяпа.
Усмихна се, а аз от срам
се изчервих като узряла ряпа.
Замина си човекът по задачи,
след него мигом се загледах,
вървяха си случайни минувачи,
извадих огледалцето и се огледах.
Все още явно съм красива,
а притесненията ми напразни,
затуй със тази поза горделива,
попарих пак човешките му страсти.
© Анна Станоева All rights reserved.
Може би не е трябвало! Та неочакваните мигове на щастие не оставят ли най-вълнуващите спомени?!...
Нали така! 
