25 abr 2012, 12:35

Неправедно

  Poesía
2.8K 3 21

                                                                    “Your own personal Jesus…” Depeche Mode

                                                                     На Иво (Jesus), който знаеше наизуст

                                                                     всички  текстове от “Jesus Christ Superstar”.

                                                                     И не само тях.

 

Имах свой, имах личен Исус.

Беше някога. Беше отдавна.

Пивко бе още времето, с вкус

на това колко много остава

 

и как всичко едва предстои...

Колко избори, пътища колко!

Ако нещо изгубиш, нали

ще намериш поне още толкова?

 

А и той - ни момче, нито мъж,

в тази възраст по-мека от глина.

На дланта му не вдигаше ръст

още кръстът, наречен по име.

 

Не мълвеше молитви, не бе

осенен от послание свише

и неправедни куп стиховè

върху голото рамо ми пишеше.

 

Беше влюбен, до дъното мой,

тъй навътре в кръвта ми поникнал,

че сърцето ми, спящ часовой,

припозна го за своя спасител.

 

Пивко време бе, с вкус на мечти

и заблуди, че имало други

богове с по-горещи очи,

че печелиш, когато изгубиш…

 

И в кръвта ми с несръчни ръце,

вироглава, наивно зелена,

пулса общ някак счупи на две

преродената в мен Магдалена.

 

Оттогава се скитам без бог.

Само някой път кожата близва

като пламъче старо петно

от неправеден стих. Като стигма.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...