25.04.2012 г., 12:35

Неправедно

2.8K 3 21

                                                                    “Your own personal Jesus…” Depeche Mode

                                                                     На Иво (Jesus), който знаеше наизуст

                                                                     всички  текстове от “Jesus Christ Superstar”.

                                                                     И не само тях.

 

Имах свой, имах личен Исус.

Беше някога. Беше отдавна.

Пивко бе още времето, с вкус

на това колко много остава

 

и как всичко едва предстои...

Колко избори, пътища колко!

Ако нещо изгубиш, нали

ще намериш поне още толкова?

 

А и той - ни момче, нито мъж,

в тази възраст по-мека от глина.

На дланта му не вдигаше ръст

още кръстът, наречен по име.

 

Не мълвеше молитви, не бе

осенен от послание свише

и неправедни куп стиховè

върху голото рамо ми пишеше.

 

Беше влюбен, до дъното мой,

тъй навътре в кръвта ми поникнал,

че сърцето ми, спящ часовой,

припозна го за своя спасител.

 

Пивко време бе, с вкус на мечти

и заблуди, че имало други

богове с по-горещи очи,

че печелиш, когато изгубиш…

 

И в кръвта ми с несръчни ръце,

вироглава, наивно зелена,

пулса общ някак счупи на две

преродената в мен Магдалена.

 

Оттогава се скитам без бог.

Само някой път кожата близва

като пламъче старо петно

от неправеден стих. Като стигма.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...