Неправедно
“Your own personal Jesus…” Depeche Mode
На Иво (Jesus), който знаеше наизуст
всички текстове от “Jesus Christ Superstar”.
И не само тях.
Имах свой, имах личен Исус.
Беше някога. Беше отдавна.
Пивко бе още времето, с вкус
на това колко много остава
и как всичко едва предстои...
Колко избори, пътища колко!
Ако нещо изгубиш, нали
ще намериш поне още толкова?
А и той - ни момче, нито мъж,
в тази възраст по-мека от глина.
На дланта му не вдигаше ръст
още кръстът, наречен по име.
Не мълвеше молитви, не бе
осенен от послание свише
и неправедни куп стиховè
върху голото рамо ми пишеше.
Беше влюбен, до дъното мой,
тъй навътре в кръвта ми поникнал,
че сърцето ми, спящ часовой,
припозна го за своя спасител.
Пивко време бе, с вкус на мечти
и заблуди, че имало други
богове с по-горещи очи,
че печелиш, когато изгубиш…
И в кръвта ми с несръчни ръце,
вироглава, наивно зелена,
пулса общ някак счупи на две
преродената в мен Магдалена.
Оттогава се скитам без бог.
Само някой път кожата близва
като пламъче старо петно
от неправеден стих. Като стигма.
© Росица All rights reserved.
