25 апр. 2012 г., 12:35

Неправедно

2.8K 3 21

                                                                    “Your own personal Jesus…” Depeche Mode

                                                                     На Иво (Jesus), който знаеше наизуст

                                                                     всички  текстове от “Jesus Christ Superstar”.

                                                                     И не само тях.

 

Имах свой, имах личен Исус.

Беше някога. Беше отдавна.

Пивко бе още времето, с вкус

на това колко много остава

 

и как всичко едва предстои...

Колко избори, пътища колко!

Ако нещо изгубиш, нали

ще намериш поне още толкова?

 

А и той - ни момче, нито мъж,

в тази възраст по-мека от глина.

На дланта му не вдигаше ръст

още кръстът, наречен по име.

 

Не мълвеше молитви, не бе

осенен от послание свише

и неправедни куп стиховè

върху голото рамо ми пишеше.

 

Беше влюбен, до дъното мой,

тъй навътре в кръвта ми поникнал,

че сърцето ми, спящ часовой,

припозна го за своя спасител.

 

Пивко време бе, с вкус на мечти

и заблуди, че имало други

богове с по-горещи очи,

че печелиш, когато изгубиш…

 

И в кръвта ми с несръчни ръце,

вироглава, наивно зелена,

пулса общ някак счупи на две

преродената в мен Магдалена.

 

Оттогава се скитам без бог.

Само някой път кожата близва

като пламъче старо петно

от неправеден стих. Като стигма.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...