25 апр. 2012 г., 12:35

Неправедно

2.8K 3 21

                                                                    “Your own personal Jesus…” Depeche Mode

                                                                     На Иво (Jesus), който знаеше наизуст

                                                                     всички  текстове от “Jesus Christ Superstar”.

                                                                     И не само тях.

 

Имах свой, имах личен Исус.

Беше някога. Беше отдавна.

Пивко бе още времето, с вкус

на това колко много остава

 

и как всичко едва предстои...

Колко избори, пътища колко!

Ако нещо изгубиш, нали

ще намериш поне още толкова?

 

А и той - ни момче, нито мъж,

в тази възраст по-мека от глина.

На дланта му не вдигаше ръст

още кръстът, наречен по име.

 

Не мълвеше молитви, не бе

осенен от послание свише

и неправедни куп стиховè

върху голото рамо ми пишеше.

 

Беше влюбен, до дъното мой,

тъй навътре в кръвта ми поникнал,

че сърцето ми, спящ часовой,

припозна го за своя спасител.

 

Пивко време бе, с вкус на мечти

и заблуди, че имало други

богове с по-горещи очи,

че печелиш, когато изгубиш…

 

И в кръвта ми с несръчни ръце,

вироглава, наивно зелена,

пулса общ някак счупи на две

преродената в мен Магдалена.

 

Оттогава се скитам без бог.

Само някой път кожата близва

като пламъче старо петно

от неправеден стих. Като стигма.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...