17 jul 2013, 19:08

Непреодолимости

  Poesía
612 0 0

сладкопойно

една

шушумига, издигната

нейде високо в небето

се стрелна във бездната

много преди

от гнездото на свраката

да изхвръкне в морето

от хора

последната нагла,

отритната кукувица

 

в юлския край на една Одисея

 

Повикайте Старшата!!!

 

*                         *                         *

 

гласът ù

не вика вече в слушалката

нито шепти

аз не говоря със нея относно

отминали дни

ние седим във опразнена стая

и гледаме тъпо тавана

никога повече

никой от нас

не цитира насън Дебелянов

 

но боговете не ползват мобилни устройства

 

*                         *                         *

 

винаги има по някой мухлясал идеал

който догнива на масата в хола

който очаква да бъде изяден от своя народ - консуматор

въпреки своята плесен

няма значение, ние сме силни

ние предвождаме себе си

ние ще бъдем юнашкото племе

 

конкурс за позиция ,,платен провокатор” – наесен…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...