сладкопойно
една
шушумига, издигната
нейде високо в небето
се стрелна във бездната
много преди
от гнездото на свраката
да изхвръкне в морето
от хора
последната нагла,
отритната кукувица
в юлския край на една Одисея
Повикайте Старшата!!!
* * *
гласът ù
не вика вече в слушалката
нито шепти
аз не говоря със нея относно
отминали дни
ние седим във опразнена стая
и гледаме тъпо тавана
никога повече
никой от нас
не цитира насън Дебелянов
но боговете не ползват мобилни устройства
* * *
винаги има по някой мухлясал идеал
който догнива на масата в хола
който очаква да бъде изяден от своя народ - консуматор
въпреки своята плесен
няма значение, ние сме силни
ние предвождаме себе си
ние ще бъдем юнашкото племе
конкурс за позиция ,,платен провокатор” – наесен…
© Константин Дренски Todos los derechos reservados