Jul 17, 2013, 7:08 PM

Непреодолимости

  Poetry
610 0 0

сладкопойно

една

шушумига, издигната

нейде високо в небето

се стрелна във бездната

много преди

от гнездото на свраката

да изхвръкне в морето

от хора

последната нагла,

отритната кукувица

 

в юлския край на една Одисея

 

Повикайте Старшата!!!

 

*                         *                         *

 

гласът ù

не вика вече в слушалката

нито шепти

аз не говоря със нея относно

отминали дни

ние седим във опразнена стая

и гледаме тъпо тавана

никога повече

никой от нас

не цитира насън Дебелянов

 

но боговете не ползват мобилни устройства

 

*                         *                         *

 

винаги има по някой мухлясал идеал

който догнива на масата в хола

който очаква да бъде изяден от своя народ - консуматор

въпреки своята плесен

няма значение, ние сме силни

ние предвождаме себе си

ние ще бъдем юнашкото племе

 

конкурс за позиция ,,платен провокатор” – наесен…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...