17 июл. 2013 г., 19:08

Непреодолимости

609 0 0

сладкопойно

една

шушумига, издигната

нейде високо в небето

се стрелна във бездната

много преди

от гнездото на свраката

да изхвръкне в морето

от хора

последната нагла,

отритната кукувица

 

в юлския край на една Одисея

 

Повикайте Старшата!!!

 

*                         *                         *

 

гласът ù

не вика вече в слушалката

нито шепти

аз не говоря със нея относно

отминали дни

ние седим във опразнена стая

и гледаме тъпо тавана

никога повече

никой от нас

не цитира насън Дебелянов

 

но боговете не ползват мобилни устройства

 

*                         *                         *

 

винаги има по някой мухлясал идеал

който догнива на масата в хола

който очаква да бъде изяден от своя народ - консуматор

въпреки своята плесен

няма значение, ние сме силни

ние предвождаме себе си

ние ще бъдем юнашкото племе

 

конкурс за позиция ,,платен провокатор” – наесен…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...