17.07.2013 г., 19:08

Непреодолимости

611 0 0

сладкопойно

една

шушумига, издигната

нейде високо в небето

се стрелна във бездната

много преди

от гнездото на свраката

да изхвръкне в морето

от хора

последната нагла,

отритната кукувица

 

в юлския край на една Одисея

 

Повикайте Старшата!!!

 

*                         *                         *

 

гласът ù

не вика вече в слушалката

нито шепти

аз не говоря със нея относно

отминали дни

ние седим във опразнена стая

и гледаме тъпо тавана

никога повече

никой от нас

не цитира насън Дебелянов

 

но боговете не ползват мобилни устройства

 

*                         *                         *

 

винаги има по някой мухлясал идеал

който догнива на масата в хола

който очаква да бъде изяден от своя народ - консуматор

въпреки своята плесен

няма значение, ние сме силни

ние предвождаме себе си

ние ще бъдем юнашкото племе

 

конкурс за позиция ,,платен провокатор” – наесен…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...