16 oct 2014, 18:13

Нещо като спомен 

  Poesía » Otra
724 0 11

 

Слънцето, денят ми

към залеза се спуска.

Сърце, ти замълчи.

Усмихвайте се, устни!

Сънувайте, очи!

 

Ще бъде както беше:

събуждам се дете.

И цъфнала череша

зад тънкото перде.

 

И слънцето ще слиза

по своя небосклон

със светлосиня риза

и скъсан панталон.

 

Щастливо и безгрижно

ръка ще му подам.

Момчето - аз го виждам,

а името - не знам...

 

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??