16.10.2014 г., 18:13 ч.

Нещо като спомен 

  Поезия » Друга
722 0 11

 

Слънцето, денят ми

към залеза се спуска.

Сърце, ти замълчи.

Усмихвайте се, устни!

Сънувайте, очи!

 

Ще бъде както беше:

събуждам се дете.

И цъфнала череша

зад тънкото перде.

 

И слънцето ще слиза

по своя небосклон

със светлосиня риза

и скъсан панталон.

 

Щастливо и безгрижно

ръка ще му подам.

Момчето - аз го виждам,

а името - не знам...

 

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??