Нещо като спомен
Слънцето, денят ми
към залеза се спуска.
Сърце, ти замълчи.
Усмихвайте се, устни!
Сънувайте, очи!
Ще бъде както беше:
събуждам се дете.
И цъфнала череша
зад тънкото перде.
И слънцето ще слиза
по своя небосклон
със светлосиня риза
и скъсан панталон.
Щастливо и безгрижно
ръка ще му подам.
Момчето - аз го виждам,
а името - не знам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
