16 окт. 2014 г., 18:13

Нещо като спомен 

  Поэзия » Другая
723 0 11

 

Слънцето, денят ми

към залеза се спуска.

Сърце, ти замълчи.

Усмихвайте се, устни!

Сънувайте, очи!

 

Ще бъде както беше:

събуждам се дете.

И цъфнала череша

зад тънкото перде.

 

И слънцето ще слиза

по своя небосклон

със светлосиня риза

и скъсан панталон.

 

Щастливо и безгрижно

ръка ще му подам.

Момчето - аз го виждам,

а името - не знам...

 

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??