4 jul 2007, 14:39

Неспокойна спокойност

  Poesía
644 0 0
 

Неспокойна, недостойна, загиваща,

нежно откликва на всяка измамливост,

малко по малко, онася се, тя е заспиваща,

когато към нея идва отново примамливо.


Откъсва се леко, бавно в нощта тя полита,

пак към тази посока се носи леко, на пръсти,

не може отново да иска, защото не пита,

а само пред  него застава  и с вяра се кръсти.


Вярваща, искаща,  не просеща,

пътува в света си, безкрайно идеален

и дрехите на ангел носеща,

една частица се среща - светът е брутален...


Видяла, срщнала,  потърсила,

намерила красота във грозотата,

със силата си спокойността разтърсила

и след буйността пак идва празнотата...


Спокойна, достойна, възраждаща се,

докоснала се до жестокостта на феята,

в нов свят и в нов живот - прераждаща се,

вечно стремяща се към целта и идеята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...