4 июл. 2007 г., 14:39

Неспокойна спокойност 

  Поэзия
496 0 0
 

Неспокойна, недостойна, загиваща,

нежно откликва на всяка измамливост,

малко по малко, онася се, тя е заспиваща,

когато към нея идва отново примамливо.


Откъсва се леко, бавно в нощта тя полита,

пак към тази посока се носи леко, на пръсти,

не може отново да иска, защото не пита,

а само пред  него застава  и с вяра се кръсти.


Вярваща, искаща,  не просеща,

пътува в света си, безкрайно идеален

и дрехите на ангел носеща,

една частица се среща - светът е брутален...


Видяла, срщнала,  потърсила,

намерила красота във грозотата,

със силата си спокойността разтърсила

и след буйността пак идва празнотата...


Спокойна, достойна, възраждаща се,

докоснала се до жестокостта на феята,

в нов свят и в нов живот - прераждаща се,

вечно стремяща се към целта и идеята...

© Милена Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??