4 июл. 2007 г., 14:39

Неспокойна спокойност

643 0 0
 

Неспокойна, недостойна, загиваща,

нежно откликва на всяка измамливост,

малко по малко, онася се, тя е заспиваща,

когато към нея идва отново примамливо.


Откъсва се леко, бавно в нощта тя полита,

пак към тази посока се носи леко, на пръсти,

не може отново да иска, защото не пита,

а само пред  него застава  и с вяра се кръсти.


Вярваща, искаща,  не просеща,

пътува в света си, безкрайно идеален

и дрехите на ангел носеща,

една частица се среща - светът е брутален...


Видяла, срщнала,  потърсила,

намерила красота във грозотата,

със силата си спокойността разтърсила

и след буйността пак идва празнотата...


Спокойна, достойна, възраждаща се,

докоснала се до жестокостта на феята,

в нов свят и в нов живот - прераждаща се,

вечно стремяща се към целта и идеята...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...