4.07.2007 г., 14:39

Неспокойна спокойност

641 0 0
 

Неспокойна, недостойна, загиваща,

нежно откликва на всяка измамливост,

малко по малко, онася се, тя е заспиваща,

когато към нея идва отново примамливо.


Откъсва се леко, бавно в нощта тя полита,

пак към тази посока се носи леко, на пръсти,

не може отново да иска, защото не пита,

а само пред  него застава  и с вяра се кръсти.


Вярваща, искаща,  не просеща,

пътува в света си, безкрайно идеален

и дрехите на ангел носеща,

една частица се среща - светът е брутален...


Видяла, срщнала,  потърсила,

намерила красота във грозотата,

със силата си спокойността разтърсила

и след буйността пак идва празнотата...


Спокойна, достойна, възраждаща се,

докоснала се до жестокостта на феята,

в нов свят и в нов живот - прераждаща се,

вечно стремяща се към целта и идеята...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...