Jul 4, 2007, 2:39 PM

Неспокойна спокойност

  Poetry
642 0 0
 

Неспокойна, недостойна, загиваща,

нежно откликва на всяка измамливост,

малко по малко, онася се, тя е заспиваща,

когато към нея идва отново примамливо.


Откъсва се леко, бавно в нощта тя полита,

пак към тази посока се носи леко, на пръсти,

не може отново да иска, защото не пита,

а само пред  него застава  и с вяра се кръсти.


Вярваща, искаща,  не просеща,

пътува в света си, безкрайно идеален

и дрехите на ангел носеща,

една частица се среща - светът е брутален...


Видяла, срщнала,  потърсила,

намерила красота във грозотата,

със силата си спокойността разтърсила

и след буйността пак идва празнотата...


Спокойна, достойна, възраждаща се,

докоснала се до жестокостта на феята,

в нов свят и в нов живот - прераждаща се,

вечно стремяща се към целта и идеята...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...