27 sept 2019, 19:13

Нетипичен ден 

  Poesía » Otra
393 4 6

Непривично приличен, денят ми намига,

без да дава уроци и мъдри съвети.

Автобусът за вкъщи навреме пристига,

асансьорът работи, а лампата свети.

 

Може би е забравил за своята длъжност,

да ме тъпче и рита където ме види.

Да ми пълни сърцето с болестна тъжност,

над главата ми мила да сипе обиди.

 

Нетипично лиричен и някак различен,

този път е добър, този път е сърдечен.

И ме прави лъчист и ме прави космичен,

в човешкия свят, на ненавист обречен.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??