Непривично приличен, денят ми намига,
без да дава уроци и мъдри съвети.
Автобусът за вкъщи навреме пристига,
асансьорът работи, а лампата свети.
Може би е забравил за своята длъжност,
да ме тъпче и рита където ме види.
Да ми пълни сърцето с болестна тъжност,
над главата ми мила да сипе обиди.
Нетипично лиричен и някак различен,
този път е добър, този път е сърдечен.
И ме прави лъчист и ме прави космичен,
в човешкия свят, на ненавист обречен.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
