Sep 27, 2019, 7:13 PM

Нетипичен ден 

  Poetry » Other
391 4 6

Непривично приличен, денят ми намига,

без да дава уроци и мъдри съвети.

Автобусът за вкъщи навреме пристига,

асансьорът работи, а лампата свети.

 

Може би е забравил за своята длъжност,

да ме тъпче и рита където ме види.

Да ми пълни сърцето с болестна тъжност,

над главата ми мила да сипе обиди.

 

Нетипично лиричен и някак различен,

този път е добър, този път е сърдечен.

И ме прави лъчист и ме прави космичен,

в човешкия свят, на ненавист обречен.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??