Невидимо

Poesía

634 0 4

Невидимо се спуска над града,

незабележим потъва във очите

отровен прах с чернобилска ръка,

разяжда мислите прикрит в ъглите.

Издигат вик невзрачни гласове

тук там, с камбани неуморно бият.

Всред лай свиреп на плахи бесове

викът камбанен Истината в знаме шие.

Невидимо превзема той града,

с властта си узурпира всяко кътче тясно.

Отрова пръска без чувство за вина,

зараза плъзва търсеща си ново място.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Елиза13 (Мария)

Валентина и Ranrozar, вашето присъствие на страничката ми особено ме трогва.
В стихотворението си използвам ужасяващата картина от Чернобил като метафора. Метафора на днешните политики, организации и системи, и наложените от тях идеологии. Влиянието, на които има точно толкова поразяващо и унищожително въздействие върху обществото както последиците от чернобилското замърсяване. Днес все още има малцина будни и непримирими граждани, чиито глас все по-малко ще се чува. Това е моето наблюдение. Бъдете благословени и Бог да ни е на помощ.

2021-09-11T15:20:20+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Помня ги тези марули, Стойчо, като кокошки... А по-нататък - 1994 и 1999 братовчека ми роди две деца с ДЦП

2021-09-11T12:58:27+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Ей,какви марули израснаха през 1986 година!
А властниците си поръчваха контейнери с екологични храни от чужбина...

2021-09-11T11:46:44+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

А ние марширувахме под първомайския дъжд

2021-09-11T09:16:11+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0