Невидимо

Poesía

631 0 4

Невидимо се спуска над града,

незабележим потъва във очите

отровен прах с чернобилска ръка,

разяжда мислите прикрит в ъглите.

Издигат вик невзрачни гласове

тук там, с камбани неуморно бият.

Всред лай свиреп на плахи бесове

викът камбанен Истината в знаме шие.

Невидимо превзема той града,

с властта си узурпира всяко кътче тясно.

Отрова пръска без чувство за вина,

зараза плъзва търсеща си ново място.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Елиза13 (Мария)

Валентина и Ranrozar, вашето присъствие на страничката ми особено ме трогва.
В стихотворението си използвам ужасяващата картина от Чернобил като метафора. Метафора на днешните политики, организации и системи, и наложените от тях идеологии. Влиянието, на които има точно толкова поразяващо и унищожително въздействие върху обществото както последиците от чернобилското замърсяване. Днес все още има малцина будни и непримирими граждани, чиито глас все по-малко ще се чува. Това е моето наблюдение. Бъдете благословени и Бог да ни е на помощ.

2021-09-11T15:20:20+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Помня ги тези марули, Стойчо, като кокошки... А по-нататък - 1994 и 1999 братовчека ми роди две деца с ДЦП

2021-09-11T12:58:27+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Ей,какви марули израснаха през 1986 година!
А властниците си поръчваха контейнери с екологични храни от чужбина...

2021-09-11T11:46:44+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

А ние марширувахме под първомайския дъжд

2021-09-11T09:16:11+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0