Невидимо

Поэзия

635 0 4

Невидимо се спуска над града,

незабележим потъва във очите

отровен прах с чернобилска ръка,

разяжда мислите прикрит в ъглите.

Издигат вик невзрачни гласове

тук там, с камбани неуморно бият.

Всред лай свиреп на плахи бесове

викът камбанен Истината в знаме шие.

Невидимо превзема той града,

с властта си узурпира всяко кътче тясно.

Отрова пръска без чувство за вина,

зараза плъзва търсеща си ново място.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Елиза13 (Мария)

Валентина и Ranrozar, вашето присъствие на страничката ми особено ме трогва.
В стихотворението си използвам ужасяващата картина от Чернобил като метафора. Метафора на днешните политики, организации и системи, и наложените от тях идеологии. Влиянието, на които има точно толкова поразяващо и унищожително въздействие върху обществото както последиците от чернобилското замърсяване. Днес все още има малцина будни и непримирими граждани, чиито глас все по-малко ще се чува. Това е моето наблюдение. Бъдете благословени и Бог да ни е на помощ.

2021-09-11T15:20:20+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Помня ги тези марули, Стойчо, като кокошки... А по-нататък - 1994 и 1999 братовчека ми роди две деца с ДЦП

2021-09-11T12:58:27+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Ей,какви марули израснаха през 1986 година!
А властниците си поръчваха контейнери с екологични храни от чужбина...

2021-09-11T11:46:44+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

А ние марширувахме под първомайския дъжд

2021-09-11T09:16:11+03:00