10 сент. 2021 г., 22:08

Невидимо

632 0 4

Невидимо се спуска над града,

незабележим потъва във очите

отровен прах с чернобилска ръка,

разяжда мислите прикрит в ъглите.

 

Издигат вик невзрачни гласове

тук там, с камбани неуморно бият.

Всред лай свиреп на плахи бесове

викът камбанен Истината в знаме шие.

 

Невидимо превзема той града,

с властта си узурпира всяко кътче тясно.

Отрова пръска без чувство за вина,

зараза плъзва търсеща си ново място.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Валентина и Ranrozar, вашето присъствие на страничката ми особено ме трогва.
    В стихотворението си използвам ужасяващата картина от Чернобил като метафора. Метафора на днешните политики, организации и системи, и наложените от тях идеологии. Влиянието, на които има точно толкова поразяващо и унищожително въздействие върху обществото както последиците от чернобилското замърсяване. Днес все още има малцина будни и непримирими граждани, чиито глас все по-малко ще се чува. Това е моето наблюдение. Бъдете благословени и Бог да ни е на помощ.
  • Помня ги тези марули, Стойчо, като кокошки... А по-нататък - 1994 и 1999 братовчека ми роди две деца с ДЦП
  • Ей,какви марули израснаха през 1986 година!
    А властниците си поръчваха контейнери с екологични храни от чужбина...
  • А ние марширувахме под първомайския дъжд

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...