Невидимо се спуска над града,
незабележим потъва във очите
отровен прах с чернобилска ръка,
разяжда мислите прикрит в ъглите.
Издигат вик невзрачни гласове
тук там, с камбани неуморно бият.
Всред лай свиреп на плахи бесове
викът камбанен Истината в знаме шие.
Невидимо превзема той града,
с властта си узурпира всяко кътче тясно.
Отрова пръска без чувство за вина,
зараза плъзва търсеща си ново място.