10.09.2021 г., 22:08 ч.
Невидимо
Невидимо се спуска над града,
незабележим потъва във очите
отровен прах с чернобилска ръка,
разяжда мислите прикрит в ъглите.
Издигат вик невзрачни гласове
тук там, с камбани неуморно бият.
Всред лай свиреп на плахи бесове
викът камбанен Истината в знаме шие.
Невидимо превзема той града,
с властта си узурпира всяко кътче тясно.
Отрова пръска без чувство за вина,
зараза плъзва търсеща си ново място.
© Мария Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Помня ги тези марули, Стойчо, като кокошки... А по-нататък - 1994 и 1999 братовчека ми роди две деца с ДЦП
-
Ей,какви марули израснаха през 1986 година!
А властниците си поръчваха контейнери с екологични храни от чужбина... -
А ние марширувахме под първомайския дъжд
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
В стихотворението си използвам ужасяващата картина от Чернобил като метафора. Метафора на днешните политики, организации и системи, и наложените от тях идеологии. Влиянието, на които има точно толкова поразяващо и унищожително въздействие върху обществото както последиците от чернобилското замърсяване. Днес все още има малцина будни и непримирими граждани, чиито глас все по-малко ще се чува. Това е моето наблюдение. Бъдете благословени и Бог да ни е на помощ.