Невидимо
Невидимо се спуска над града,
незабележим потъва във очите
отровен прах с чернобилска ръка,
разяжда мислите прикрит в ъглите.
Издигат вик невзрачни гласове
тук там, с камбани неуморно бият.
Всред лай свиреп на плахи бесове
викът камбанен Истината в знаме шие.
Невидимо превзема той града,
с властта си узурпира всяко кътче тясно.
Отрова пръска без чувство за вина,
зараза плъзва търсеща си ново място.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
