Невидимо се спуска над града,
незабележим потъва във очите
отровен прах с чернобилска ръка,
разяжда мислите прикрит в ъглите.
Издигат вик невзрачни гласове
тук там, с камбани неуморно бият.
Всред лай свиреп на плахи бесове
викът камбанен Истината в знаме шие.
Невидимо превзема той града,
с властта си узурпира всяко кътче тясно.
Отрова пръска без чувство за вина,
зараза плъзва търсеща си ново място.
© Мария All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
