30 ago 2018, 20:27  

Ни сомнамбул, ни поетеса 

  Poesía » Otra
527 6 15

Дали от куртоазност спя
когато се промъкне здрача
и нощницата ми погали?
А мислите са водопад -
забързани да се изплачат
на листа, че ще се подпали.

 

Тогава ме боли нощта
и стискам си очите бистри,
та капка кръв да не изпадне.
Не ме обича любовта
по тъмно. В този ред на мисли,
не спя ли, ще горя на клада.

 

Заключвам във килера стар
тефтера, за мастило просещ.
Сънувах рими, но къде са?
Притихва дневният ми чар...
Ала във себе си не нося
ни сомнамбул, ни поетеса...

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сомнамбул не знам,но....поетеса ,та дрънка!Толкова ти е ритмична мисълта,Меги,че всеки път се възхищавам и все търся нови думи да те хваля,да не се повтарям!Понякога закъснявам с коментара,не смогвам,но сега ще задам да те следвам !
  • Благодаря ви, приятели!
  • Нощ и сън, или любов и поезия, а може би невероятни комбинации от всичко и вдъхновение! Поздрави!
  • Оригинално и въздействащо пишеш, Меги!
  • Харесах.Поздрав!
  • Чудесен стих, Меги!...
    Поздравления и от мен!...
  • Наде, Младене, радвате ме!
  • Всеки човек е преобладаващо това, което не е. Само бог е това, което е! И в този ред на мисли следва да сме му благодарни, когато ни озарява с вдъхновение, т.е. допуска ни за отделни мигове да се слеем с него, за да напишем нещо качествено. Вълнуваща е изповедта ти, Меги!
  • Колко познато, Меги...
  • Благодаря на всички! Радвам се, че се отбихте!
  • Мисля, че поетесата ще изгони сомнамбула, Меги.
    Смело перо имаш...
  • Впечатляващо ,поздравления!
  • Яхвай метлата и не през вратата
  • Меги, възхитена съм от това поетично изящество!
  • Много хубаво стихотворение Меги!
Propuestas
: ??:??