30 авг. 2018 г., 20:27  

Ни сомнамбул, ни поетеса

708 6 15

Дали от куртоазност спя
когато се промъкне здрача
и нощницата ми погали?
А мислите са водопад -
забързани да се изплачат
на листа, че ще се подпали.

 

Тогава ме боли нощта
и стискам си очите бистри,
та капка кръв да не изпадне.
Не ме обича любовта
по тъмно. В този ред на мисли,
не спя ли, ще горя на клада.

 

Заключвам във килера стар
тефтера, за мастило просещ.
Сънувах рими, но къде са?
Притихва дневният ми чар...
Ала във себе си не нося
ни сомнамбул, ни поетеса...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сомнамбул не знам,но....поетеса ,та дрънка!Толкова ти е ритмична мисълта,Меги,че всеки път се възхищавам и все търся нови думи да те хваля,да не се повтарям!Понякога закъснявам с коментара,не смогвам,но сега ще задам да те следвам !
  • Благодаря ви, приятели!
  • Нощ и сън, или любов и поезия, а може би невероятни комбинации от всичко и вдъхновение! Поздрави!
  • Оригинално и въздействащо пишеш, Меги!
  • Харесах.Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....