Ни сомнамбул, ни поетеса
Дали от куртоазност спя
когато се промъкне здрача
и нощницата ми погали?
А мислите са водопад -
забързани да се изплачат
на листа, че ще се подпали.
Тогава ме боли нощта
и стискам си очите бистри,
та капка кръв да не изпадне.
Не ме обича любовта
по тъмно. В този ред на мисли,
не спя ли, ще горя на клада.
Заключвам във килера стар
тефтера, за мастило просещ.
Сънувах рими, но къде са?
Притихва дневният ми чар...
Ала във себе си не нося
ни сомнамбул, ни поетеса...
© Миглена Миткова All rights reserved.
