ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
342 2590
15 may 2024, 21:13

Ние, нормалните… 

  Poesía
256 7 20

В пек и студ той кръстосва площада.

Лута се, сѝтни и го пресича на ко̀со!

Ръкомаха разпалено, на глас разговаря,

нарамил прегърбен седемте си живота.

Крачи през шумната градска гримьорна,

по детски усмихнат, наивният шут.

Без маска и грим сред маскирани хора,

в трагикомичната роля на градския луд!

Той сам си е Санчо. И сам - Дон Кихот,

на върха на копието развял свободата.

Ръкопляска му само и единствено Бог

на нескончаемия негов моноспектакъл,

в който добрият зрител ще види

за птиците трохи в сетрѐто оръфано,

усмивка учудена, очите щастливи,

вперени в черешите, когато разцъфват!

Сърцето му безкористно тупти и обича!

Душата му е пух върху напукана длан,

която танцува в собствения си ритъм.

Душата на градския наш талисман!

Знам, Господ обича чедата си луди

и прави светът им светъл и благ,

а ние, нормалните, в калъп от заблуди

търсим утеха в безлюбовния свят!

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти за хубавите думи, Злати! И за "любими" също!
  • Много силен стих, мила Дани! Поздравявам те!
  • Сърдечно ти благодаря за оценката и за "любими", Ники!
  • Много хубав стих, Дани!
  • Ако не са такива като този приятел,кой ще търси нови времена и светове?!
    Поздравления, Дани!
  • Радвам се, Вили и те благодаря за поздрава! Прекрасен ден да имаш! 🌞
  • Много любимо!
    Поздравявам те, Дани!
  • Мини, много си права, благодаря ти от сърце за хубавите думи!

    Пепи, разсмя ме! 😍Защото ми се е случвало неведнъж. Но преди години, когато хендсфри-то още не беше популярно, вървейки в тъмното за работа, зад мен чух мъжки глас: “Добро утро, маце …“ и си казах: “Ехааа, излезе ми късмета!“😀🤣

    Дейна, сърдечно ти благодаря за прочита и поздравленията!

    Пете, благодарна съм ти за коментара!

    Пънчо, благодаря за „любими“!
  • Ех, Юри, все по-шарен става светът! Всякакви щъ̀кат около нас, не знае човек от лудия или от нормалния да се пази! Или… да се учи! Благодаря ти и за оценката „любими“!
  • Уча се, Георги, уча се да изразявам чувствата си, макар, че Бог дава това умение свише. На мен той ми го даде с началото на пандемията като дар... Обичам си всички рожбици поетични и съм благодарна на добрата дума! Сърдечно ти благодаря и на теб!
  • Така е. Краят казва всичко!
  • Душата му е пух върху напукана длан...
    Много хубав стих, Даниела!
    Поздравления!
  • "градска гримьорна"👋
    Сега с тези мобилни не можеш да разбереш кой на мобилен, кой сам си говори 🙄 срещам и такива, които така ръкомахат, говорейки по тела, че ако се видят отстрани 🙃 или на черешата: не знаеш от кой да се пазиш, всички си приличаме
  • Поздравявам те, Дани! Силен стих! Те, лудите са доволни винаги от живота и са щастливи, а ние минаваме през него, като разярен слон и потъпкваме изящност и красота, без да се замислим. Браво!
  • ХУбаво е, Дани. 👍😊
    През зимата ходи по потник
    да всява по центъра смут.
    С прокъсана шапка идиотка
    се прави на истински луд…
  • Може би тази ти е най-силната (за мен) творба, която съм ти чел.
    Искрени аплодисменти.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви за прочита и добрите думи, Младене, Валя, Петър! Все по- често си задавам въпроса за нормалността !
  • И аз така мисля. Оня ден се сетих за онази мисъл, че лудите са обвинение, отправено към нашата нормалност. Мислите прескачат и се намират в ефира, или в етера.
  • Прекрасна творба! Поздравления!
  • Много силен стих, Дани. Поздравявам те!

    П.П. Ние, нормалните...луди!!!
Propuestas
: ??:??