Ние, нормалните…
В пек и студ той кръстосва площада.
Лута се, сѝтни и го пресича на ко̀со!
Ръкомаха разпалено, на глас разговаря,
нарамил прегърбен седемте си живота.
Крачи през шумната градска гримьорна,
по детски усмихнат, наивният шут.
Без маска и грим сред маскирани хора,
в трагикомичната роля на градския луд!
Той сам си е Санчо. И сам - Дон Кихот,
на върха на копието развял свободата.
Ръкопляска му само и единствено Бог
на нескончаемия негов моноспектакъл,
в който добрият зрител ще види
за птиците трохи в сетрѐто оръфано,
усмивка учудена, очите щастливи,
вперени в черешите, когато разцъфват!
Сърцето му безкористно тупти и обича!
Душата му е пух върху напукана длан,
която танцува в собствения си ритъм.
Душата на градския наш талисман!
Знам, Господ обича чедата си луди
и прави светът им светъл и благ,
а ние, нормалните, в калъп от заблуди
търсим утеха в безлюбовния свят!
© Даниела Виткова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти за хубавите думи, Злати! И за "любими" също!
-
Много силен стих, мила Дани! Поздравявам те!
-
Сърдечно ти благодаря за оценката и за "любими", Ники!
-
Много хубав стих, Дани!
-
Ако не са такива като този приятел,кой ще търси нови времена и светове?!
Поздравления, Дани! -
Радвам се, Вили и те благодаря за поздрава! Прекрасен ден да имаш! 🌞
-
Много любимо!
Поздравявам те, Дани! -
Мини, много си права, благодаря ти от сърце за хубавите думи!
Пепи, разсмя ме! 😍Защото ми се е случвало неведнъж. Но преди години, когато хендсфри-то още не беше популярно, вървейки в тъмното за работа, зад мен чух мъжки глас: “Добро утро, маце …“ и си казах: “Ехааа, излезе ми късмета!“😀🤣
Дейна, сърдечно ти благодаря за прочита и поздравленията!
Пете, благодарна съм ти за коментара!
Пънчо, благодаря за „любими“! -
Ех, Юри, все по-шарен става светът! Всякакви щъ̀кат около нас, не знае човек от лудия или от нормалния да се пази! Или… да се учи! Благодаря ти и за оценката „любими“!
-
Уча се, Георги, уча се да изразявам чувствата си, макар, че Бог дава това умение свише. На мен той ми го даде с началото на пандемията като дар... Обичам си всички рожбици поетични и съм благодарна на добрата дума! Сърдечно ти благодаря и на теб!
-
Така е. Краят казва всичко!
-
Душата му е пух върху напукана длан...
Много хубав стих, Даниела!
Поздравления! -
"градска гримьорна"👋
Сега с тези мобилни не можеш да разбереш кой на мобилен, кой сам си говори 🙄 срещам и такива, които така ръкомахат, говорейки по тела, че ако се видят отстрани 🙃 или на черешата: не знаеш от кой да се пазиш, всички си приличаме -
Поздравявам те, Дани! Силен стих! Те, лудите са доволни винаги от живота и са щастливи, а ние минаваме през него, като разярен слон и потъпкваме изящност и красота, без да се замислим. Браво!
-
ХУбаво е, Дани. 👍😊
През зимата ходи по потник
да всява по центъра смут.
С прокъсана шапка идиотка
се прави на истински луд… -
Може би тази ти е най-силната (за мен) творба, която съм ти чел.
Искрени аплодисменти.
Поздравявам те. -
Благодаря ви за прочита и добрите думи, Младене, Валя, Петър! Все по- често си задавам въпроса за нормалността !
-
И аз така мисля. Оня ден се сетих за онази мисъл, че лудите са обвинение, отправено към нашата нормалност. Мислите прескачат и се намират в ефира, или в етера.
-
Прекрасна творба! Поздравления!
-
Много силен стих, Дани. Поздравявам те!
П.П. Ние, нормалните...луди!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
