11 may 2019, 11:00

Ние сме само материал

  Poesía
441 6 11

Откупих се прескъпо от вината –

с ирония, цинизъм и сарказъм.

Откупих се – душата ми горката

бе разслоена след неистов спазъм.

 

Светът е като майстор нескопосан,

завършил във провинцията с тройка.

А материалът, ние сме – рендосва

и кълца ни, на едро, без упойка.

 

Накрая ни монтира във витрини,

герои на Пикасо, стил Кубизъм.

Лицата и ръцете ни са сини,

телата – неработещ механизъм!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, maistora - Красимир, Стойчо, Мариана, Марги, Eia, Гавраил, Ина, Хари, Ели, Еси, Филип! Радвам се, че се споделяте моето разбиране за състоянието на обществата днес и крайностите до които ни докарва такова съществуване! Как после да бъдем добри? Поздрави!
  • Респект.
  • От витрината, в която съм монтирана, ти изпращам съредечен поздрав! Благодаря ти за удоволствието да прочета този дълбок и въздействащ стих!
  • Животът ни рендосва и кълца без упойка! Силен, въздействащ стих!
  • Побиха ме тръпки от втория куплет! Много силно и вярно, Данаиле!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...