11 мая 2019 г., 11:00

Ние сме само материал

435 6 11

Откупих се прескъпо от вината –

с ирония, цинизъм и сарказъм.

Откупих се – душата ми горката

бе разслоена след неистов спазъм.

 

Светът е като майстор нескопосан,

завършил във провинцията с тройка.

А материалът, ние сме – рендосва

и кълца ни, на едро, без упойка.

 

Накрая ни монтира във витрини,

герои на Пикасо, стил Кубизъм.

Лицата и ръцете ни са сини,

телата – неработещ механизъм!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, maistora - Красимир, Стойчо, Мариана, Марги, Eia, Гавраил, Ина, Хари, Ели, Еси, Филип! Радвам се, че се споделяте моето разбиране за състоянието на обществата днес и крайностите до които ни докарва такова съществуване! Как после да бъдем добри? Поздрави!
  • Респект.
  • От витрината, в която съм монтирана, ти изпращам съредечен поздрав! Благодаря ти за удоволствието да прочета този дълбок и въздействащ стих!
  • Животът ни рендосва и кълца без упойка! Силен, въздействащ стих!
  • Побиха ме тръпки от втория куплет! Много силно и вярно, Данаиле!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...