11 мая 2019 г., 11:00

Ние сме само материал

438 6 11

Откупих се прескъпо от вината –

с ирония, цинизъм и сарказъм.

Откупих се – душата ми горката

бе разслоена след неистов спазъм.

 

Светът е като майстор нескопосан,

завършил във провинцията с тройка.

А материалът, ние сме – рендосва

и кълца ни, на едро, без упойка.

 

Накрая ни монтира във витрини,

герои на Пикасо, стил Кубизъм.

Лицата и ръцете ни са сини,

телата – неработещ механизъм!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, maistora - Красимир, Стойчо, Мариана, Марги, Eia, Гавраил, Ина, Хари, Ели, Еси, Филип! Радвам се, че се споделяте моето разбиране за състоянието на обществата днес и крайностите до които ни докарва такова съществуване! Как после да бъдем добри? Поздрави!
  • Респект.
  • От витрината, в която съм монтирана, ти изпращам съредечен поздрав! Благодаря ти за удоволствието да прочета този дълбок и въздействащ стих!
  • Животът ни рендосва и кълца без упойка! Силен, въздействащ стих!
  • Побиха ме тръпки от втория куплет! Много силно и вярно, Данаиле!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...