11.05.2019 г., 11:00

Ние сме само материал

433 6 11

Откупих се прескъпо от вината –

с ирония, цинизъм и сарказъм.

Откупих се – душата ми горката

бе разслоена след неистов спазъм.

 

Светът е като майстор нескопосан,

завършил във провинцията с тройка.

А материалът, ние сме – рендосва

и кълца ни, на едро, без упойка.

 

Накрая ни монтира във витрини,

герои на Пикасо, стил Кубизъм.

Лицата и ръцете ни са сини,

телата – неработещ механизъм!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, maistora - Красимир, Стойчо, Мариана, Марги, Eia, Гавраил, Ина, Хари, Ели, Еси, Филип! Радвам се, че се споделяте моето разбиране за състоянието на обществата днес и крайностите до които ни докарва такова съществуване! Как после да бъдем добри? Поздрави!
  • Респект.
  • От витрината, в която съм монтирана, ти изпращам съредечен поздрав! Благодаря ти за удоволствието да прочета този дълбок и въздействащ стих!
  • Животът ни рендосва и кълца без упойка! Силен, въздействащ стих!
  • Побиха ме тръпки от втория куплет! Много силно и вярно, Данаиле!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...