Откупих се прескъпо от вината –
с ирония, цинизъм и сарказъм.
Откупих се – душата ми горката
бе разслоена след неистов спазъм.
Светът е като майстор нескопосан,
завършил във провинцията с тройка.
А материалът, ние сме – рендосва
и кълца ни, на едро, без упойка.
Накрая ни монтира във витрини,
герои на Пикасо, стил – Кубизъм.
Лицата и ръцете ни са сини,
телата – неработещ механизъм!