11.05.2019 г., 11:00

Ние сме само материал

442 6 11

Откупих се прескъпо от вината –

с ирония, цинизъм и сарказъм.

Откупих се – душата ми горката

бе разслоена след неистов спазъм.

 

Светът е като майстор нескопосан,

завършил във провинцията с тройка.

А материалът, ние сме – рендосва

и кълца ни, на едро, без упойка.

 

Накрая ни монтира във витрини,

герои на Пикасо, стил Кубизъм.

Лицата и ръцете ни са сини,

телата – неработещ механизъм!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, maistora - Красимир, Стойчо, Мариана, Марги, Eia, Гавраил, Ина, Хари, Ели, Еси, Филип! Радвам се, че се споделяте моето разбиране за състоянието на обществата днес и крайностите до които ни докарва такова съществуване! Как после да бъдем добри? Поздрави!
  • Респект.
  • От витрината, в която съм монтирана, ти изпращам съредечен поздрав! Благодаря ти за удоволствието да прочета този дълбок и въздействащ стих!
  • Животът ни рендосва и кълца без упойка! Силен, въздействащ стих!
  • Побиха ме тръпки от втория куплет! Много силно и вярно, Данаиле!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...