29 nov 2007, 21:01

Нима 

  Poesía
684 0 10
 

                                     Нима

 

 

                        Когато стана стара...  и  излишна,

 

                        когато се покрия със сребро,

 

                        настъпва ли затишие?

 

                        Или аз пак ще искам

 

                        да впрегна мисли, воля,

 

                        отново с ветровете да поспоря,

 

                        отново да съм трепет,

 

                        усмивка или странен жест...

 

                        След всичкото, което преживях,

 

                        оставам  светлина...

 

                                       ...

 

                        Нима ще стана стара и излишна?

 

 

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Великолепно е! Особено това:
    "След всичкото, което преживях,
    оставам светлина..."

    Но ето това: "Нима ще стана стара и излишна?" не е добре! Звучи като обида за старостта, все едно че остарееш ли и си излишен! А не е така - знаеш за оня цар дето заповядал да се избиват старите хора!
    Според мен последният ред трябва да е: "Нима ще стана някога излишна?"




  • отново да съм трепет
    __________________________
    Павли,навлязла си в много сериозна тема.Душата няма възраст, а всичко друго е само преход на материята.
    Адмирации за стиха!
  • Въпрос със звън на сребърен оттенък
    Въпрос очакващ отговор с въпрос
    Та светлината как ще остарее?
    По слаба ли е старата любов?
  • ПАВЛИНКЕ, СТАРОСТА Е ПРИВИЛЕГИЯ! ИНАЧЕ СТИХЪТ Е МНОГО ХУБАВ! ПОЗДРАВИ!!!!
  • Не няма да си излишна повярвай ми все някой ще има нужда от теб
    Поздравявам те!Страхотна си!
  • Замислящ стих с мъдри поуки! Поднесен умело! Браво!
  • Много навременни въпроси и вълнуващи!
    Може би трябва да лъскаме среброто, което носим
    у себе си и да не позволяваме на старостта
    да ни победи!!!Поздравления, мила Павли!!!!
  • Всеки остарява, за жалост, а излишен...на никой не го пожелавам...
    Прекрасен стих, Павли!!!
  • Не,не така!Човек,когато си носи живеца у него,не остарява!Поздравления за стиха!Много ми хареса!
  • Никой не е излишен, само косите посребряват, но какво от това!
    Красотата е красота, любовта е любов!
    Браво, Павли!
Propuestas
: ??:??