Нима
Когато стана стара... и излишна,
когато се покрия със сребро,
настъпва ли затишие?
Или аз пак ще искам
да впрегна мисли, воля,
отново с ветровете да поспоря,
отново да съм трепет,
усмивка или странен жест...
След всичкото, което преживях,
оставам светлина...
...
Нима ще стана стара и излишна?
© Павлина Петрова Todos los derechos reservados
"След всичкото, което преживях,
оставам светлина..."
Но ето това: "Нима ще стана стара и излишна?" не е добре! Звучи като обида за старостта, все едно че остарееш ли и си излишен! А не е така - знаеш за оня цар дето заповядал да се избиват старите хора!
Според мен последният ред трябва да е: "Нима ще стана някога излишна?"