29.11.2007 г., 21:01

Нима

836 0 10
 

                                     Нима

 

 

                        Когато стана стара...  и  излишна,

 

                        когато се покрия със сребро,

 

                        настъпва ли затишие?

 

                        Или аз пак ще искам

 

                        да впрегна мисли, воля,

 

                        отново с ветровете да поспоря,

 

                        отново да съм трепет,

 

                        усмивка или странен жест...

 

                        След всичкото, което преживях,

 

                        оставам  светлина...

 

                                       ...

 

                        Нима ще стана стара и излишна?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепно е! Особено това:
    "След всичкото, което преживях,
    оставам светлина..."

    Но ето това: "Нима ще стана стара и излишна?" не е добре! Звучи като обида за старостта, все едно че остарееш ли и си излишен! А не е така - знаеш за оня цар дето заповядал да се избиват старите хора!
    Според мен последният ред трябва да е: "Нима ще стана някога излишна?"




  • отново да съм трепет
    __________________________
    Павли,навлязла си в много сериозна тема.Душата няма възраст, а всичко друго е само преход на материята.
    Адмирации за стиха!
  • Въпрос със звън на сребърен оттенък
    Въпрос очакващ отговор с въпрос
    Та светлината как ще остарее?
    По слаба ли е старата любов?
  • ПАВЛИНКЕ, СТАРОСТА Е ПРИВИЛЕГИЯ! ИНАЧЕ СТИХЪТ Е МНОГО ХУБАВ! ПОЗДРАВИ!!!!
  • Не няма да си излишна повярвай ми все някой ще има нужда от теб
    Поздравявам те!Страхотна си!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...