Нима

Poetry

831 0 10

Нима

Когато стана стара... и излишна,

когато се покрия със сребро,

настъпва ли затишие?

Или аз пак ще искам

да впрегна мисли, воля,

отново с ветровете да поспоря,

отново да съм трепет,

усмивка или странен жест...

След всичкото, което преживях,

оставам светлина...

...

Нима ще стана стара и излишна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ангар (Ангел Чортов)

Великолепно е! Особено това:
"След всичкото, което преживях,
оставам светлина..."

Но ето това: "Нима ще стана стара и излишна?" не е добре! Звучи като обида за старостта, все едно че остарееш ли и си излишен! А не е така - знаеш за оня цар дето заповядал да се избиват старите хора!
Според мен последният ред трябва да е: "Нима ще стана някога излишна?"

2007-12-07T11:11:33+02:00
Седем (Дани Монов)

отново да съм трепет
__________________________
Павли,навлязла си в много сериозна тема.Душата няма възраст, а всичко друго е само преход на материята.
Адмирации за стиха!

2007-12-02T20:56:30+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Въпрос със звън на сребърен оттенък
Въпрос очакващ отговор с въпрос
Та светлината как ще остарее?
По слаба ли е старата любов?

2007-11-30T21:16:32+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

ПАВЛИНКЕ, СТАРОСТА Е ПРИВИЛЕГИЯ! ИНАЧЕ СТИХЪТ Е МНОГО ХУБАВ! ПОЗДРАВИ!!!!

2007-11-30T18:36:36+02:00
annci77 (Анна Петрова)

Не няма да си излишна повярвай ми все някой ще има нужда от теб
Поздравявам те!Страхотна си!

2007-11-30T15:00:22+02:00