29 нояб. 2007 г., 21:01

Нима

838 0 10
 

                                     Нима

 

 

                        Когато стана стара...  и  излишна,

 

                        когато се покрия със сребро,

 

                        настъпва ли затишие?

 

                        Или аз пак ще искам

 

                        да впрегна мисли, воля,

 

                        отново с ветровете да поспоря,

 

                        отново да съм трепет,

 

                        усмивка или странен жест...

 

                        След всичкото, което преживях,

 

                        оставам  светлина...

 

                                       ...

 

                        Нима ще стана стара и излишна?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Великолепно е! Особено това:
    "След всичкото, което преживях,
    оставам светлина..."

    Но ето това: "Нима ще стана стара и излишна?" не е добре! Звучи като обида за старостта, все едно че остарееш ли и си излишен! А не е така - знаеш за оня цар дето заповядал да се избиват старите хора!
    Според мен последният ред трябва да е: "Нима ще стана някога излишна?"




  • отново да съм трепет
    __________________________
    Павли,навлязла си в много сериозна тема.Душата няма възраст, а всичко друго е само преход на материята.
    Адмирации за стиха!
  • Въпрос със звън на сребърен оттенък
    Въпрос очакващ отговор с въпрос
    Та светлината как ще остарее?
    По слаба ли е старата любов?
  • ПАВЛИНКЕ, СТАРОСТА Е ПРИВИЛЕГИЯ! ИНАЧЕ СТИХЪТ Е МНОГО ХУБАВ! ПОЗДРАВИ!!!!
  • Не няма да си излишна повярвай ми все някой ще има нужда от теб
    Поздравявам те!Страхотна си!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...