Да плача ли... Бог ми е свидетел!?
Отчаян, не, уморен... и не от врагове,
а от приятели... предаден, самотник без сърце,
чаровник с илюзия измислен,
повярвал на чужди бесове.
Бях сляп, но не слепец...
на никому не съм съсипал аз живота,
но моя пропилях, повярвал на лъжата.
Че любовта е съчинена за човека.
Да плача ли? Не знам...
но знам, че хората с лъжа живеят,
неверници, предатели на любовта,
а ние тихите, наивници изгаряме във самота.
© Ангел Todos los derechos reservados