27 mar 2019, 8:38

Нищо не остана 

  Poesía
269 2 8

Да плача ли... Бог ми е свидетел!?

Отчаян, не, уморен... и не от врагове,

а от приятели... предаден, самотник без сърце,

чаровник с илюзия измислен,

повярвал на чужди бесове.

Бях сляп, но не слепец...

на никому не съм съсипал аз живота,

но моя пропилях, повярвал на лъжата.

Че любовта е съчинена за човека.

Да плача ли? Не знам...

но знам, че хората с лъжа живеят,

неверници, предатели на любовта,

а ние тихите, наивници изгаряме във самота.

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ленка!Хубав ден!
  • С Ренета.
    Хубав стих, харесах.
  • Много,много си права ,Рени,Приятелко.Срамът че сме се провалили ,и са ни предали в най мечтаното и съкровено ни кара да страдаме почти мълчаливо!
    Стопли сърцето ми...БЛАГОДАРЯ!
  • Забелязал ли си, Аче, колко глупави сме хората - ако ни е скучно /самотно/ правим опити - разходка, кино, кафене, четиво, захващаме нещо макар и без ентусиазъм и т.н /друг е въпроса дали помагат тези неща, но пробваме да не ни е самотно/, а считаме за нередно, даже крайно нередно да пробваме с хора, ако не с една /един/ - с друг, ако трябва и втори и трети, и следващ...ноо...мислим, че това е нередно - а всъщност голям грях е да не се опитваме да сложим край на самотата си в подарения ни от Бога живот. Не самотувай, освен в мислите си понякога, Приятелю!
  • Както винаги ,прав до болка!Благодаря,Приятелю за всичко!Гавраиле!
  • А най-тежко е да си самотник.
  • Благодаря Ванка,за жалост така е!👍
  • Да, така е! Най-боли, когато човек е предаден от приятели.
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??