Mar 27, 2019, 8:38 AM

Нищо не остана

  Poetry
493 2 8

Да плача ли... Бог ми е свидетел!?

Отчаян, не, уморен... и не от врагове,

а от приятели... предаден, самотник без сърце,

чаровник с илюзия измислен,

повярвал на чужди бесове.

Бях сляп, но не слепец...

на никому не съм съсипал аз живота,

но моя пропилях, повярвал на лъжата.

Че любовта е съчинена за човека.

Да плача ли? Не знам...

но знам, че хората с лъжа живеят,

неверници, предатели на любовта,

а ние тихите, наивници изгаряме във самота.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ленка!Хубав ден!
  • С Ренета.
    Хубав стих, харесах.
  • Много,много си права ,Рени,Приятелко.Срамът че сме се провалили ,и са ни предали в най мечтаното и съкровено ни кара да страдаме почти мълчаливо!
    Стопли сърцето ми...БЛАГОДАРЯ!
  • Забелязал ли си, Аче, колко глупави сме хората - ако ни е скучно /самотно/ правим опити - разходка, кино, кафене, четиво, захващаме нещо макар и без ентусиазъм и т.н /друг е въпроса дали помагат тези неща, но пробваме да не ни е самотно/, а считаме за нередно, даже крайно нередно да пробваме с хора, ако не с една /един/ - с друг, ако трябва и втори и трети, и следващ...ноо...мислим, че това е нередно - а всъщност голям грях е да не се опитваме да сложим край на самотата си в подарения ни от Бога живот. Не самотувай, освен в мислите си понякога, Приятелю!
  • Както винаги ,прав до болка!Благодаря,Приятелю за всичко!Гавраиле!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...