27 мар. 2019 г., 08:38

Нищо не остана

498 2 8

Да плача ли... Бог ми е свидетел!?

Отчаян, не, уморен... и не от врагове,

а от приятели... предаден, самотник без сърце,

чаровник с илюзия измислен,

повярвал на чужди бесове.

Бях сляп, но не слепец...

на никому не съм съсипал аз живота,

но моя пропилях, повярвал на лъжата.

Че любовта е съчинена за човека.

Да плача ли? Не знам...

но знам, че хората с лъжа живеят,

неверници, предатели на любовта,

а ние тихите, наивници изгаряме във самота.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ленка!Хубав ден!
  • С Ренета.
    Хубав стих, харесах.
  • Много,много си права ,Рени,Приятелко.Срамът че сме се провалили ,и са ни предали в най мечтаното и съкровено ни кара да страдаме почти мълчаливо!
    Стопли сърцето ми...БЛАГОДАРЯ!
  • Забелязал ли си, Аче, колко глупави сме хората - ако ни е скучно /самотно/ правим опити - разходка, кино, кафене, четиво, захващаме нещо макар и без ентусиазъм и т.н /друг е въпроса дали помагат тези неща, но пробваме да не ни е самотно/, а считаме за нередно, даже крайно нередно да пробваме с хора, ако не с една /един/ - с друг, ако трябва и втори и трети, и следващ...ноо...мислим, че това е нередно - а всъщност голям грях е да не се опитваме да сложим край на самотата си в подарения ни от Бога живот. Не самотувай, освен в мислите си понякога, Приятелю!
  • Както винаги ,прав до болка!Благодаря,Приятелю за всичко!Гавраиле!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...