20 ago 2017, 14:47

...Но днес ми липсва твоето "Здравей"

  Poesía » Otra
1.5K 6 8

Не знаех, че след време  ще ми липсваш.
Че няма да те има в моето сега.
Не знаех, че за теб ще пиша тук- на листа,
а въздухът ще  е заразен с тъга.
Танц тъжен, ще изпълни дъжд по керемидите,
а после  слънце ще огрее  изоставената къща.
Котки и  котаци жално ще мяучат  край комините…
А пък животът уж ще  е все същия…
Гъсениците  се превръщат в пеперуди.
Във перли – песъчинки незначителни,
Небето в тропиците пак е изумрудено,
а залезите споделени -  възхитителни.
Влюбените се целуват непринудено,
в парка и в  тролея,
а други – разстояние, които ги дели
честичко  поглеждат към дисплея.
Моряшките жени с надежда,
очакват кораба на някой кей,
а слънцето отново дипли  златна прежда…
Да, всичко си  е същото,
но днес ми липсва твоето  „Здравей…“

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

И нека в делата ме води Любовта 🇧🇬

И нека в делата ме води Любовта
12,00 BGN
1.7K 6

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....