20 авг. 2017 г., 14:47
Не знаех, че след време ще ми липсваш.
Че няма да те има в моето сега.
Не знаех, че за теб ще пиша тук- на листа,
а въздухът ще е заразен с тъга.
Танц тъжен, ще изпълни дъжд по керемидите,
а после слънце ще огрее изоставената къща.
Котки и котаци жално ще мяучат край комините…
А пък животът уж ще е все същия…
Гъсениците се превръщат в пеперуди.
Във перли – песъчинки незначителни,
Небето в тропиците пак е изумрудено,
а залезите споделени - възхитителни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация