iren5 (Ирен) 20 август 2017 г., 14:47 ч.

...Но днес ми липсва твоето "Здравей" 

367 6 8

Не знаех, че след време  ще ми липсваш.
Че няма да те има в моето сега.
Не знаех, че за теб ще пиша тук- на листа,
а въздухът ще  е заразен с тъга.
Танц тъжен, ще изпълни дъжд по керемидите,
а после  слънце ще огрее  изоставената къща.
Котки и  котаци жално ще мяучат  край комините…
А пък животът уж ще  е все същия…
Гъсениците  се превръщат в пеперуди.
Във перли – песъчинки незначителни,
Небето в тропиците пак е изумрудено,
а залезите споделени -  възхитителни.
Влюбените се целуват непринудено,
в парка и в  тролея,
а други – разстояние, които ги дели
честичко  поглеждат към дисплея.
Моряшките жени с надежда,
очакват кораба на някой кей,
а слънцето отново дипли  златна прежда…
Да, всичко си  е същото,
но днес ми липсва твоето  „Здравей…“

© Ирен Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • fantboy94 (Иван Бодуров) Превъзходно, много красиво и емоционално описано, браво!
  • iren5 (Ирен) Ан, Силвия, Любомира, Доче, благодаря ви, че прочетохте и разбира се, драго ми е, че ви е харесало стихотворението ми.
  • Довереница (Дочка Василева) Усетих болката... Стихът ми допадна.
  • Ръфаела (Любомира Дичева) Ах.. невероятно!
  • Plevel (Силвия Илиева) Въздействието от стихът е осезаем! 🍀
  • iren5 (Ирен) Виолета, Албена, благодаря ви. Наистина на всеки му се случва, някой да му липсва, по различни причини... Благодаря и на останалите прочели.
  • anabel7 (Албена Димитрова) Познати са ми тези усещания, Ирен. Поздравления за стиха! И финалът е убедителен!
  • Violet_86 (Виолета) Много хубав стих, Ирен.
    Винаги някой ни липсва.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.