За мене вечно е ноември
и тихо капят жълтите листа,
а клоните, сами, оголени
забиват се в ничия душа.
През ноември се предадох,
крилата летежни отрязах.
Отскубнах перата, прибрах ги...
"И без крила мога" си казах.
През ноември никой не лети,
а за мен остава вечна есен
и не спира да боли за онзи,
който съчини ми песен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse