stefitopz (Стефка Георгиева ) stefitopz (Стефка Георгиева )
2 264
Feb 14, 2012, 8:06 PM

Ноември

  Poetry
1.2K 0 2

 

 

За мене вечно е ноември

и тихо капят жълтите листа,

а клоните, сами, оголени

забиват се в ничия душа.

 

През ноември се предадох,

крилата летежни отрязах.

Отскубнах перата, прибрах ги...

"И без крила мога" си казах.

 

През ноември никой не лети,

а за мен остава вечна есен

и не спира да боли за онзи, 

който съчини ми песен.

 

А той отдавна си отиде,

за сбогом не помаха дори.

Прекърши крилата и тръгна.

Защо хората са все сами?

За него жертвах полета,

птичата, свободна песен.

И станах човек, но защо?

За да бъде винаги есен...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0