Feb 14, 2012, 8:06 PM

Ноември

  Poetry
1.2K 0 2

 

 

За мене вечно е ноември

и тихо капят жълтите листа,

а клоните, сами, оголени

забиват се в ничия душа.

 

През ноември се предадох,

крилата летежни отрязах.

Отскубнах перата, прибрах ги...

"И без крила мога" си казах.

 

През ноември никой не лети,

а за мен остава вечна есен

и не спира да боли за онзи, 

който съчини ми песен.

 

А той отдавна си отиде,

за сбогом не помаха дори.

Прекърши крилата и тръгна.

Защо хората са все сами?

За него жертвах полета,

птичата, свободна песен.

И станах човек, но защо?

За да бъде винаги есен...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...