Ноември
За мене вечно е ноември
и тихо капят жълтите листа,
а клоните, сами, оголени
забиват се в ничия душа.
През ноември се предадох,
крилата летежни отрязах.
Отскубнах перата, прибрах ги...
"И без крила мога" си казах.
През ноември никой не лети,
а за мен остава вечна есен
и не спира да боли за онзи,
който съчини ми песен.
А той отдавна си отиде,
за сбогом не помаха дори.
Прекърши крилата и тръгна.
Защо хората са все сами?
За него жертвах полета,
птичата, свободна песен.
И станах човек, но защо?
За да бъде винаги есен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
