24 nov 2021, 8:40

Ноември приспивно шепти 

  Poesía
308 0 5

Ноември ми шепти със нежни думи,

че всъщност не е толкова суров.

Макар неспиращ клоните да брули,

дърветата немеят, само зов

се чува нейде, там в далечината,

зад хълмовете във мъглив воал.

А туй що стене, сякаш е земята –

какъв бе този таен ритуал?

Тя знае, идва трудно – идва зима,

ще бъде в плен на ледения мраз.

Ще бъде окована, без да има

на слънцето усмивката в захлас.

Да можех да те стопля, бих го сторил,

да можех да те пазя, бих стоял.

Недей тъгува, а заспи в умора,

напролет те очаквам с цветен бал!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??