Ноември приспивно шепти
Ноември ми шепти със нежни думи,
че всъщност не е толкова суров.
Макар неспиращ клоните да брули,
дърветата немеят, само зов
се чува нейде, там в далечината,
зад хълмовете във мъглив воал.
А туй що стене, сякаш е земята –
какъв бе този таен ритуал?
Тя знае, идва трудно – идва зима,
ще бъде в плен на ледения мраз.
Ще бъде окована, без да има
на слънцето усмивката в захлас.
Да можех да те стопля, бих го сторил,
да можех да те пазя, бих стоял.
Недей тъгува, а заспи в умора,
напролет те очаквам с цветен бал!
© Данаил Таков All rights reserved.
